ОКАДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; окадя̀ се, -ѝш се, св., непрех. Диал. Обикн. при отриц. — вестявам се, мяркам се, появявам се някъде. — Писарят не знае, че Боньо е тадес [тук някъде], а то не би се окадил насам — досети се една от момите. А. Страшимиров, ЕД, 128. — Взехме ги за помощници, а синковците повече не се окадиха в плевника. Д. Вълев, 3, 162. Той се окадява в съда да защити само някой просек или нехранимайко. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 44. Турчинът, ден-два, неделя-две, гледал, че никой от българите кавафи нито се окадяват край дюгеня му. ВЦ, 1888, кн. 20, 25.